| Антони Мачеревич | ||||
Действащ | ||||
|
встъпил в длъжност на 16 ноември 2015 г. | ||||
| Министър-председател | ||||
| Беата Шидло | ||||
| Предшественик | Томаш Шемоняк | |||
|
Мандат 4 октомври 2006 – 5 ноември 2007 г. | ||||
| Наследник | Януш Носек | |||
|
Мандат 23 декември 1991 – 20 юни 1992 г. | ||||
| Министър-председател | ||||
| Ян Олшевски | ||||
| Предшественик | Хенрик Маевски | |||
| Наследник | Анджей Милчановски | |||
| Роден |
Варшава, Полша
|
|||
| Националност | поляк | |||
| Гражданство | Полша | |||
| Религия | Католицизъм | |||
| Съпруг(а) | Ханна Натор | |||
| Деца | Александра Мачеревич | |||
| Полит. партия | Право и справедливост | |||
| Университет | Варшавски университет | |||
| Занятие | историк, политик | |||
| Подпис | ||||
| ||||
Анто̀ни Мачерѐвич (на полски: '
Един от основателите на опозиционната организация „Комитет за защита на работниците“ (1976 – 1977). Автор на нелегалното списание „Глас“. След демократичните промени влиза в политиката. В периода 1991 – 1992 година е министър на вътрешните работи в правителството на Ян Олшевски. Създател и първи ръководител на Службата за военно контраразузнаване (2006 – 2007). Паралелно с това е държавен секретар в министерството на националната отбрана, като през 2015 година заема министерския пост.[1]
Работи в катедрата за иберийски изследвания във Варшавския университет. В последствие води лекции по „История на Полша“ в Ягелонския университет.[2]
|
